„Копринка“ - старо му име е Георги Димитров, разположен по поречието на река Тунджа в Долината на розите, на 7 км от град Казанлък. Дълъг е около 3 км и има множество ръкави и заливи.Основното предназначение на хидровъзела е комплексното използване ( напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство) на водите на р. Тунджа, която събира водите си от южните склонове на Централна Стара планина и северните склонове на Средна гора. Идеята за изграждането на язовир на реката възниква в началото на миналия век. За тази цел 1923 г. се създава водният синдикат „Тунджа“, който през 1928 изготвя проект за язовирна стена при с. Копринка и за деривация до Стара Загора. Поради липса на средства синдикатът преустановява дейността си през 1935 година. След Втората световна война идеята се подновява и след обстойни проучвателни и проектни работи, извършени през 1946 г. от „Енергохидропроект“, нарочно създадената строителна секция „Копринка“ към Министерството на строежите започва строителството през 1947 година. Две години по-късно към Министерството на енергетиката се създава държавно стопанско предприятие „Копринка“, което продължава строителството, за да го завърши през 1955 година.
При строителството на язовир „Копринка“ е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис от специалисти археолози към Археологически институт при БАН в периода 1948-1954 г.
Околността предлага добри условия за туризъм, риболов и водни спортове.
При строителството на язовир „Копринка“ е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис от специалисти археолози към Археологически институт при БАН в периода 1948-1954 г.
Околността предлага добри условия за туризъм, риболов и водни спортове.