Искър е най-големият по площ и обем язовир в България. Разположен е на едноименната река. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производство на електроенергия.Според историческия обзор на компания „Софийска вода“ нуждата за построяване на язовир на река Искър е определена още 1900-1901 г., веднага след построяването на ВЕЦ „Панчарево“. През 1921 г. темата отново излиза на дневен ред с нарастващите нужди от вода за столицата. Проектът за 55-метрова язовирна стена и язовир с обем 320 милиона м3 не може да се осъществи поради неспособността на общината да компенсира жителите на селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово.
През 1932-1941 г. са направени топографски снимки, геоложка оценка за стената и наблюдения на количеството вода в Искъра край Пасарел, с цел построяване на язовир „Св. Петър“ (по името на манастира в Долни Пасарел, край който е трябвало да бъде стената). През юли 1947 г. започват нови геоложки проучвания на 4 места между Горни Пасарел и Панчарево за изграждане на язовир. С най-благоприятни геоложки, топографски и водно-стопански условия се оказва мястото около 37-ми км. През 1947-1948 г. водите на река Искър се проучват допълнително.
В началото на 1948 г. започва работата по проектите за хидровъзел „Искър“ в новосъздадения Енергохидропроект. Бившият кмет на София инж. Иван Иванов, осъден на смърт от народния съд, е помилван на доживотен затвор в замяна за проектирането на язовир Искър. Той проектира язовира под милиционерско наблюдение, преди да бъде изцяло помилван. На 26 януари 1949 г. проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите и е планирано язовирът да има работен обем 520 млн. м3 и 60 млн. м3 резервен обем.
Подготвителните работи започват през 1949 г., основното строителство - в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България.
През 1932-1941 г. са направени топографски снимки, геоложка оценка за стената и наблюдения на количеството вода в Искъра край Пасарел, с цел построяване на язовир „Св. Петър“ (по името на манастира в Долни Пасарел, край който е трябвало да бъде стената). През юли 1947 г. започват нови геоложки проучвания на 4 места между Горни Пасарел и Панчарево за изграждане на язовир. С най-благоприятни геоложки, топографски и водно-стопански условия се оказва мястото около 37-ми км. През 1947-1948 г. водите на река Искър се проучват допълнително.
В началото на 1948 г. започва работата по проектите за хидровъзел „Искър“ в новосъздадения Енергохидропроект. Бившият кмет на София инж. Иван Иванов, осъден на смърт от народния съд, е помилван на доживотен затвор в замяна за проектирането на язовир Искър. Той проектира язовира под милиционерско наблюдение, преди да бъде изцяло помилван. На 26 януари 1949 г. проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите и е планирано язовирът да има работен обем 520 млн. м3 и 60 млн. м3 резервен обем.
Подготвителните работи започват през 1949 г., основното строителство - в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България.